На път съм да ядосам всеки общопрактикуващ лекар, всяка медицинска сестра, която помага на хората да спрат цигарите, и всеки фармацевтичен представител в България.
Това, което ще разкрия, може да ми коства правото да консултирам пациенти в три болници в София. И честно казано, вече не ми пука.
Защото преди три години в кабинета ми в София влезе 42-годишен баща. Живееше със семейството си в Младост.
Няколко дни преди да дойде при мен бил откаран по спешност в болница след тежка дихателна криза. Задухът го изплашил така, както нито едно предупреждение върху кутията не е успявало. След като състоянието му било стабилизирано, предстояли изследвания и проследяване от пулмолог...
Когато седна за първи път на моя стол, мъжът разказа как осемгодишната му дъщеря стояла до кухненския прозорец и го гледала как пуши на балкона. Когато ѝ помахал, тя се обърнала настрани с разстроено лице, виждайки как състоянието на баща ѝ се влошава, след като той отново е нарушил обещанието, което ѝ беше направил: да спре цигарите.
Той вече беше пробвал абсолютно всичко, за да спази обещанието си към дъщеря си. Беше похарчил сума, колкото за малка кола, за продукти за отказване на цигарите, които не действали. А след последния опит с никотинови лепенки дори му било още по-трудно да обещае на семейството си, че ще започне отначало.
Седна в кабинета ми и каза тихо: „Май просто не съм човек, който може да ги откаже. Нещо не ми е наред.“
Беше обиколил кабинети и аптеки. Беше следвал съвет след съвет на хора, успели да откажат цигарите. А след всеки неуспешен опит оставал с усещането, че вината е единствено и само негова.
Той ми обясни как се е опитвал с времето да крие това, че пуши, като е криел миризмата от цигарите, мил си е зъбите след всяко пушене, изхабявал е по цял пакет дъвки на ден или си е пръскал от най-силния парфюм по якето си, преди да закара дъщеря си на училище… Но съпругата му винаги го е усещала и го е питала...
„Отново ли пуши?“
Ако тези думи са ви натежали като камък...
Казвам се д-р Александър Димитров. Специалист съм по белодробни заболявания с 14 години опит и практика в София.
Следващите пет минути може да са най-важните, които сте отделяли през последните двайсет години.
През последното десетилетие и половина наблюдавам как индустрията за отказване на цигарите предлага едни и същи неработещи средства на едни и същи обезверени пациенти и всеки път прибира парите от здравните им осигуровки.
Но първо нека ви разкажа за онзи ден, който преобърна всичко в мен.
Пациентът, който ме пречупи психически...
Клиентът пожела да запазим самоличността му в тайна, затова нека го наречем Мартин. Той е баща, уморен от поредния неуспешен опит да спре цигарите.
Когато седна срещу мен, остави документите от болницата върху бюрото, но задържа пръстите си върху тях. Ъгълът на най-горния лист беше смачкан от стискане. Поглеждаше ту към мен, ту към папката, сякаш се опитваше да разчете отговора по лицето ми, преди да е задал въпроса си: колко сериозно е положението му?
„Мартин, тази криза е сериозно предупреждение. Ако продължите да пушите, увеличавате риска от белодробно заболяване, което може да застраши живота ви. Трябва да изясним причината за задуха и да продължим медицинското наблюдение. Отказването на цигарите е важна част от това, което следва.“
Той замълча и сведе очи. Натисна страничния бутон на телефона си и екранът светна със снимката на двете момичета. Задържа погледа си върху нея. Когато отново заговори, гласът му беше по-тих.
„Не искам следващото обаждане до жена ми отново да е от болницата“, каза той.
След тези думи обърна телефона с екрана надолу и прокара длан по лицето си. Оставих химикалката. Изчаках го да продължи, без да запълвам тишината с поредния съвет.
По кутия на ден в продължение на деветнайсет години. Започнал на двайсет и три. Мениджър продажби, две деца, апартамент в столичния квартал Младост, редовно изплащана ипотека. Доскоро си казвал, че всичко е наред, освен това едно нещо, което тлеело в центъра на живота му. След кризата вече не можел да се успокоява така.
Беше опитал ВСИЧКО. Консултации, планове за отказване, обещания пред семейството. И всеки път започвал отначало.
Никотинови пластири от аптеката: сериозен разход, натрупан за две години. Отлепяли се под душа и му причинявали надигнати обриви, които заздравявали за седмица. Дъвки Nicorette: по неговите думи вкусът им бил „като табаско, смесено с пепел“.
После решил да опита отново с пластири.
Този път си казал, че ще подходи по-подготвен. На сутринта поставил чашата на обичайното място. Кафето още било горещо, когато ръката му тръгнала към джоба за кутията. Спрял я по средата и погледнал пластира на ръката си с раздразнение.
След вечеря прибирал чинията и вече поглеждал към балконската врата. В почивката на работа въртял химикалката между пръстите си, после проверявал джоба си, макар да знаел, че е празен. Липсвало му нещо, което да държи, и познатото движение към устата.
„Пластирът е на ръката ми, а аз пак се чудя какво да правя с кафето“, ми каза той.
След поредния неуспешен опит се върнал към цигарите. Разказа ми как прибрал новата кутия дълбоко в джоба си, преди да отключи вкъщи. Още не бил прекрачил прага, а вече обмислял какво ще каже, ако жена му усети миризмата.
Докато ми разказваше, Мартин наведе глава и притисна слепоочията си с длани. Няколко секунди виждах само стиснатата му челюст. Стоях срещу него с отворено досие и за първи път от много време не знаех как да започна следващото си изречение.
Погледнах отново досието му: поредица от неуспешни опити, похарчени спестявания, деветнайсет години пушене. По полето бях записал „дъщеря, 8 г.“. Върнах се към тези две думи и си представих детето зад кухненския прозорец. И си помислих:
Пропускаме нещо важно в ежедневието на тези хора.
Тримесечната обсебеност, която едва не ми коства брака
През следващите три месеца живеех като обсебен. Вечер отварях поредната статия, уж само за половин час. После вдигах очи и виждах, че прозорците отсреща вече са тъмни, а чаят до мен е изстинал.
Издирих всяка научна публикация от „Джонс Хопкинс“, Медицинския университет на Южна Каролина, Каролинския институт и „Макс Планк“.
Отделих сериозна част от спестяванията си за достъп до научни списания, записи от конференции и две пътувания до симпозиуми по невронаука на зависимостите в Амстердам и Бостън.
Жена ми се появяваше на вратата, за да ме извика за вечеря. Казвах „още една страница“, без да вдигна глава. Когато най-сетне излезех, чинията ми вече беше покрита, а тя беше прибрала своята. На сутринта специализантът ме питаше дали съм спал. Аз отново отварях бележките за Мартин.
Една вечер прелистих бележките от разговора ни и оградих думата „кафе“. Тя се появяваше отново и отново. Бях записвал какво е опитвал Мартин, но бях отделил твърде малко внимание на онези няколко минути, в които всеки негов опит се пропукваше.
Никотинът поддържа зависимостта. А около него човек изгражда цяла поредица от научени навици.
При Мартин тази поредица имаше съвсем конкретен вид: кафето сутрин, излизането на балкона, цигарата между пръстите. Деветнайсет години повторение.
За да разбера защо тези моменти го връщаха към пушенето, трябваше да погледна едновременно към мозъка и към ежедневието му.
Мозъкът, „глутаматният отток“ и навикът в ръката ви
Мозъкът свързва повтарящите се преживявания. При пушенето познатите места, миризми и движения могат да се превърнат в сигнали, които събуждат желание за цигара.
В мозъчните вериги, свързани с възнаграждението и никотиновата зависимост, участва и глутаматът, вещество, чрез което нервните клетки предават сигнали. Изследванията разглеждат ролята на тази сигнализация в никотиновата зависимост.
Представете си тази сигнализация като движение през мрежа от пътища. Сигналите трябва да бъдат регулирани.
За Мартин това започваше с нещо съвсем обикновено: миризмата на прясно кафе и тихото почукване на лъжичката в чашата. Още преди първата глътка пръстите му вече търсеха кутията.
Кафето е готово → ръката посяга → между пръстите трябва да има нещо → следва движението към устата.
Той беше повторил тази последователност толкова пъти, че вече почти не я забелязваше. Когато махнеше цигарата, сядал със същата чаша до същия прозорец. Отпивал, оставял чашата и след миг отново я хващал, чудейки се къде да дене свободната си ръка.
Усещането между пръстите. Движението. Няколкото минути пауза.
Това промени въпроса ми към Мартин. Освен как ще получи помощ за зависимостта, трябваше да помислим и какво ще прави с ръцете си по време на следващото кафе.
Откритието, което е било пред очите ни
След всички прочетени страници се върнах към едно изречение на Мартин:
„Пластирът е на ръката ми, а аз пак се чудя какво да правя с кафето.“
Прочетох изречението му на глас и оставих страницата пред себе си. Спомних си как в кабинета пръстите му непрекъснато опипваха ръба на телефона. Докато аз го разпитвах за предишните опити, той вече ми беше показвал какво му липсва.
Чашата на масата. Ръката към кутията. Цигарата между пръстите. Познатото движение към устата.
На този момент му липсваше подготвено друго действие.
Започнах да гледам на въпроса през онова, което Мартин всъщност търсеше: нещо, което да държи, да доближи до устата си и да използва в познатата пауза.
ПОЗНАТИЯТ РИТУАЛ
Четири движения в една пауза
1. Посягане · 2. Ръка към уста
3. Вдишване през устройството · 4. Издишване
Една вечер попаднах на нещо, което ме накара да спра да прелиствам
Една вечер седях с таблета в креслото и преглеждах поредните материали за отказването на цигарите. Бях започнал да прелиствам по-бързо, когато снимката на едно устройство ме накара да спра. Върнах страницата нагоре и се наведох към екрана.
То беше без никотин и беше предназначено да замести част от познатия ритуал на пушенето. Предмет, който човек държи в ръката си, доближава до устата и през който вдишва.
Точно онези движения, за които Мартин ми говореше.
Устройството се казваше QuitVibe. Интересуваше ме самата идея: да се обърне внимание и на това, което човек прави с ръцете си в моментите, свързани с цигарата.
Увеличих снимката с два пръста и се върнах към описанието. Този път прочетох всеки ред бавно. Опитвах се да си представя как Мартин би държал този предмет в ръката си.
Кафето остава на масата. Почивката след работа също остава. Но в тези няколко минути може да има друг предмет, друго действие, подготвено предварително.
Усетих онова нетърпение, което те кара веднага да посегнеш към телефона и да споделиш какво си намерил. След три месеца търсене най-сетне имах конкретна идея за познатата пауза на Мартин. Запазих страницата, за да мога да му покажа точно какво имам предвид.
Веднага побързах да взема устройството и да му го дам.
Устройството, което открих онази нощ
Казва се QuitVibe.
Устройство, което държите в ръката си и през което вдишвате въздух. Вътре се поставя сменяемо ароматно ядро. Всяко ароматно ядро издържа над 20 дни.
То работи без никотин, без батерия, без дим, без нагряване и без неприятна миризма. Собственото ви вдишване придвижва въздуха през ядрото.
Три елемента, които трябваше да работят за Мартин
Предмет в ръката
QuitVibe дава какво да държите в избрания момент. Ако сте свикнали пръстите ви да търсят цигара, това е частта от продукта, която можете да оцените веднага: формата, усещането и удобството за вас.
Въздух, който преминава през устройството
Доближавате го до устата и вдишвате според указанията. Сходството е в действието. Не е установено, че QuitVibe възпроизвежда точно съпротивлението или усещането на определена цигара.
Сменяемо ароматно ядро
Ядрото добавя аромат към преминаващия въздух. Изборът на аромат и силата на усещането са въпрос на лично предпочитание. Точно затова е полезно да видите демонстрацията и съдържанието на комплекта преди покупка.
Първото кафе, което Мартин изпи по различен начин
При следващото идване на Мартин му показах какво бях открил. Той повдигна вежди, погледна устройството, после мен. В единия ъгъл на устата му се появи недоверчива усмивка. Разбирах го. След толкова опити една дървена пръчка трудно можеше да събуди надежда от пръв поглед.
Подадох устройството на Мартин и му показах как се поставя ароматното ядро.
Той го завъртя между пръстите си и прокара палец по дървената част. Задържа го за миг, сякаш преценяваше тежестта му, после вдигна очи към мен и изчака да чуе обяснението.
„И това да държа с кафето?“
Поговорихме за сутринта му. За момента, в който още не е отпил, а вече търси запалката. Реши да подготви устройството точно за тази пауза, докато продължаваше с останалата подкрепа за отказването.
На следващата сутрин го оставил до чашата, точно там, където обикновено стояла кутията. Когато седнал, още веднъж го погледнал с недоверие.
Ръката му отново тръгнала към обичайното място на кутията. Този път видял QuitVibe и го взел. Използвал го, отпил от кафето и останал още малко на масата.
За първи път от началото на този опит сутринта му се развила по различен начин.
После започнал да записва кога пали. С кафето. След обяд. Между задачите. До всяка цигара отбелязвал и какво се е случило непосредствено преди нея.
При следващата ни среща извади бележника още преди да седне. Разтвори го на прегънатата страница и го плъзна към мен. Този път ме погледна в очите, вместо да сведе глава към пода.
„Вижте това“, каза и посочи страницата. „За пръв път виждам промяна, вместо само да обещавам.“
После ми разказа нещо, което не беше записал.
Една вечер дъщеря му седяла на килима в хола, наведена над пъзела. Вдигнала едно парченце към него и го повикала да помогне. Обикновено той казвал „след малко“, докато вече се обръщал към балконската врата.
Този път коленичил до нея веднага. Тя се отместила, за да му направи място, и сложила парченцето в дланта му. После двамата се навели над картината. За няколко минути той престанал да поглежда към вратата.
Когато стигна до тази част от разказа, Мартин се усмихна и поклати глава. „Тя дори не ме попита дали пак ще излизам“, каза.
Беше запомнил как дъщеря му се отместила, за да му направи място.
ВАШИТЕ 30 ДНИ
Ето как да включите QuitVibe в следващите 30 дни
Три етапа за работа с познатия навик, от първата подготвена пауза до прегледа на собствената ви промяна.
НАБЛЮДЕНИЕДНИ 8–21
ПРАКТИКАДНИ 22–30
ПРОСЛЕДЯВАНЕ
ФАЗА 1 · Дни 1–7
„Разпознайте своя момент“
Наблюдавайте кога ръката ви посяга към кутията: с кафето, след хранене или в почивката. Изберете една от тези ситуации и подгответе друго действие за нея. Ако използвате QuitVibe, запознайте се с указанията и изберете аромат.
ФАЗА 2 · Дни 8–21
„Подгответе различна пауза“
Оставяйте устройството подръка за избрания момент. Отбелязвайте кога сте запалили и кога сте избрали друго действие. Записите ще ви помогнат да видите кои ситуации остават трудни и къде имате нужда от допълнителна подкрепа.
ФАЗА 3 · Дни 22–30
„Вижте какво работи за вас“
Прегледайте записите си. Как се е променил броят на цигарите? Кои паузи преминават по различен начин? Запазете полезните действия и обсъдете трудностите с човек, който ви подкрепя, или с медицински специалист.
СПОДЕЛЕН ОПИТ
Какво споделят хората за QuitVibe
Отзиви и снимки, публикувани на сайта на марката.
На 58 съм. Пуша от 16-годишен. Опитал съм всичко пластири, дъвки, хипноза веднъж дори (не питайте). Нищо не ме държа повече от месец. Жена ми поръча това след като го видя в една реклама. Бях скептичен, честно. Идеята че ще дишам през дървена пръчка ми се видя глупава. Минаха 7 седмици. Не съм запалил нито една цигара. Не знам дали е плацебо, не знам дали е навикът да го държа, не ме интересува. Работи за мен.
Не казвам че QuitVibe ме е „спасил", казвам че ми даде нещо което да хвана в ръката си когато мозъкът ми крещеше за никотин. Това беше достатъчно.
Макар да не е премахнало НАПЪЛНО желанието за цигара (мисля, че повечето хора, които са пушили толкова много и толкова дълго като мен, винаги ще се борят с него в някаква степен), помага изключително много точно когато желанието е най-силно особено докато шофирам. Невероятен продукт.
Използвам устройството от известно време и засега резултатът ми харесва!
ЦЕНАТА НА НАВИКА
Колко струва още един месец с кутията?
При кутия на ден това са 30 кутии за месец. Помислете колко отделяте за този навик и какво бихте предпочели да направите с тези пари.
ЦИГАРИ · ПРИМЕР
Кутия след кутия
30 кутии / месецПовтарящ се разход, който се натрупва с всеки ден.
КОМПЛЕКТ QUITVIBE
1 устройство + 3 безплатни аромата
Начален комплект с безплатна доставка.
ОФЕРТА И НАЛИЧНОСТ
Проверете наличността на комплекта
Комплектът включва 1 устройство и 3 безплатни аромата по избор. Актуалните наличности на устройствата и ароматите се показват при избора на сайта.
Отворете офертата, изберете комбинацията си и проверете крайната сума преди потвърждение.
ПРОВЕРЕТЕ КОМПЛЕКТА И АРОМАТИТЕНа кръстопът сте
Може би вече познавате този момент: вечерта решението е взето, а сутринта всичко около вас ви напомня за вчерашния навик.
За Мартин това беше чашата кафе на масата в Младост.
За вас може да е моментът, в който оставяте вилицата след вечеря и започвате да опипвате джоба си. Или когато прибирате детето от училище и спускате прозореца на колата, надявайки се миризмата да се разсее.
Не е необходимо да измисляте отговор за всеки бъдещ ден наведнъж. Представете си следващата такава пауза. Къде ще бъдете? Какво ще има пред вас? Към какво ще посегне ръката ви?
Започнете с едно конкретно действие, което можете да подготвите още днес.
Ето какво точно да направите сега
ДЕЙСТВИЕ
- Натиснете бутона „Вземете устройството“ по-долу.
- На сайта изберете 1 устройство + 3 безплатни аромата.
- Изберете трите аромата, които предпочитате.
- Попълнете данните си и проверете крайната сума, условията и срока за доставка.
- Когато комплектът пристигне, прочетете указанията и подгответе устройството за избраната от вас пауза.
- Проследявайте своите моменти и споделете опита си с QuitVibe.